Утре честваме Деня на народните будители, но знаете ли в кой град е отбелязан за пръв път?
Деня на националните будители честваме за пръв път през 1909 година в град Пловдив, като тогава към момента е бил всекидневен. Истинската нужда от празника като че ли настъпва в междувоенния период като контрапункт на обезверяването и краха на българския народен блян след завършек на Първата международна война.
Човекът с необикновен принос за всенародното му честване е Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение в правителството на Александър Стамболийски. Омарчевски предлага датата 1 ноември като формален ден на българските национални будители през 1922 година. По мотив оповестяването на празника за общонационален, министърът казва:
" Когато е отчаян и комплициран в духовните си полезности, българският народ търси очакване и вяра в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си.. "
И още:
"...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество. Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на Възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот...
Министерството на националното просвещение дефинира деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го назовем, на огромните българи, посредством който празник, организиран системно и редовно, да се сплотяват всички старания в това направление, като тоя ден се трансформира в фетиш на българския национален талант "
За празника е била определена датата 1 ноември, тъй като е и Денят на настойника на българския народ св. Иван Рилски. Славата на пръв будител на нацията ни пък справедливо носи Паисий Хилендарски, който през 1762 година написва " История Славянобългарска " и слага началото на българското събуждане.
Сред будителите са и десетките борци за национално избавление, хора съдействали за образованието, науката, културата, а и за духовното развиване на България. Сред най-известните са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и доста други.
В този смисъл можем да кажем, че будителите са свръзката сред предишното, сегашното и бъдещето в една нация. Техните каузи са крепителна сила и извор на ентусиазъм, даващо посоката за бъдещето. Будител може да бъде и всеки от нас!
Пожелаваме Ви топло посрещане на празника!
Човекът с необикновен принос за всенародното му честване е Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение в правителството на Александър Стамболийски. Омарчевски предлага датата 1 ноември като формален ден на българските национални будители през 1922 година. По мотив оповестяването на празника за общонационален, министърът казва:
" Когато е отчаян и комплициран в духовните си полезности, българският народ търси очакване и вяра в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си.. "
И още:
"...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество. Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на Възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот...
Министерството на националното просвещение дефинира деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го назовем, на огромните българи, посредством който празник, организиран системно и редовно, да се сплотяват всички старания в това направление, като тоя ден се трансформира в фетиш на българския национален талант "
За празника е била определена датата 1 ноември, тъй като е и Денят на настойника на българския народ св. Иван Рилски. Славата на пръв будител на нацията ни пък справедливо носи Паисий Хилендарски, който през 1762 година написва " История Славянобългарска " и слага началото на българското събуждане.
Сред будителите са и десетките борци за национално избавление, хора съдействали за образованието, науката, културата, а и за духовното развиване на България. Сред най-известните са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и доста други.
В този смисъл можем да кажем, че будителите са свръзката сред предишното, сегашното и бъдещето в една нация. Техните каузи са крепителна сила и извор на ентусиазъм, даващо посоката за бъдещето. Будител може да бъде и всеки от нас!
Пожелаваме Ви топло посрещане на празника!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ